Има разлика!

Да, има разлика между Флоренция и малките градчета, които се намират около нея. Но това е напълно нормално. Както тук в България – те са китни, без лудницата, която съпътства големия град и с много мили хора.

Разбира се, нямаше как да не посетя Пиза. Но не си направих нито една снимка как бутам наклонената кула ( малко са ми банални). За сметка на това се качих по многобройните, извити стълби и мога да ви кажа, че наклона се усеща.

Наистина бях впечатлена от внушителността на кулата (камбанария) и от катедралата “Успение на Пресвета Богородица”. Те се намират на така нареченият “Площад на чудесата”. Още дори само от името би ти станало интересно да разбереш историята на това място.

Разходката сред прелестите на Тоскана продължи в Лука (Lucca). Там спряхме да обядваме в страхотния ресторант Buca di’Sant Antonio с автентична обстановка и много, ама много вкусна паста ( ..и не само). Типични тесни улички и много гостоприемни хора. Ние уцелихме деня, в който Rolling Stones имаха концерт там и навсякъде кипеше от емоции и добро настроение.

А сега ще продължа с мястото, което спечели сърцето ми. Там се чувствах толкова уютно – като в собствен дом. Може би като по-малки, всички сме гледали сериали, в които сюжета се развива в големи имения или плантации.

Ние посетихме подобно имение (шато), което беше също толкова романтично, както тези от филмите и сериалите.

Това място се казва Castello Monsanto и собствениците от дълги години се занимават с производство на вино и зехтин. Те са водени от своята емоция, за да направят и поддържат това голямо имение. Мястото има една особена енергия – усещаш безвремие. Когато си там из главата ти се върти само една мисъл – “Еми ако зарежа всичко и остана тук?”

Обиколката започна с избите и помещенията, където се държат вината. Докато надниквахме в света на Фабрицио Бианчи (собственикът), разбрахме неговата история, мотивите да започне този бизнес и какво го вдъхновява. Много бях впечатлена от идеята на собственика да запазва по 100 бутилки вино от рождената година на всеки в семейството. Стори ми се много добро като идея. След разходката ни чакаше един много вкусен обяд и дегустация на най-доброто вино.

Сигурно е излишно да казвам, че виното ми стана любимо и в момента проучвам дали се продава в България. Сортът на виното е Санджовезе (Sangiovese), а областта е Кианти (Chianti).

Не мога да не спомена, че ни научиха как да дегустираме зехтин и как да познаваме качеството му. Честно казано не знам дали ще го приложа, но се радвам, че успях да науча нещо ново.

На място може да си закупиш и вино, и зехтин, и цените не бяха високи. Варираха между (ако си спомням точно) 10 и 70 евро. А предполагам, че има и много по-скъпи в колекцията.

Когато бях дете си мечтаех някой ден да посетя Италия. След описанията, които чувах бях сигурна, че ще ми хареса. Когато ходих за първи път преди три години, бях много ентусиазирана, но и малко се страхувах. Можеше да се окаже не толкова впечатляваща, колкото съм си я представяла. Ако нещо ти изглежда недостижимо, то е много по-привлекателно. За радост страховете ми бяха напразни. Всичко ми хареса. Може би това беше първата голяма мечта, която ми се сбъдна. Сега звучи малко нелепо, защото се пътува много по-свободно (особено с нискотарифните полети). Сега може би и станах(ме) по-отворена(и) за всякакви предизвикателства и приключения.

Италия си остава една голяма любов за мен. Колкото и пъти да се върнеш там, винаги има какво да те впечатли.

Arrivederci!